Свободата на робите, наречена демокрация ♠ „Новата цивилизация“ на Владимир МЕГРЕ
♠ Демон КРАТИЙ
Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да създаде проект за поробването на целия свят. Той разбираше: да се реализира тази цел единствено с физическо принуждение не е допустимо. Трябва психическо манипулиране на всеки човек, на цели нации! Човешката мисъл би трябвало да се трансформира – да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето богатство. Трябва да се задейства саморазвиваща се стратегия, която да дезориентира цели нации в пространството, времето и понятията! Но най-главното е в съответното разбиране на действителността.
Мисълта на Кратий работеше все по-бързо и по-бързо, той престана да усеща тялото си и тежките окови на ръцете и краката. И ненадейно, като лумнала гръмотевица, концепцията се роди! Още неразбираема и необяснима, само че към този момент осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Изведнъж Кратий се видя като единовластен стопанин на света.
Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от себе си: „ Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на защитата ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми смъкват оковите. Ще детайлизирам програмата, ще кажа няколко думи – и светът ще почне да се трансформира! Само няколко думи – и целият свят иска ми се подчини: на мен, на моята мисъл. Бог в действителност е дал на индивида мощ, на която няма равна във Вселената. Тази мощ е човешката мисъл. Тя ражда слово и трансформира хода на историята.
Страшно доста ми проработи късметът – тъкмо в този момент робите готвят проект за въстание. Този проект е премислен и очевидно може да им донесе позитивен резултат, въпреки и краткотраен. Но аз, единствено с няколко изречения, ще поробя завинаги освен тях, внуците им и правнуците им, само че ще трансформира в плебеи и всички земни владетели за хиляди години напред! “
На сутринта, по знак на Кратий, началникът на защитата смъкна оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий стартира своята тирада:
– Това, което ще чуете в този момент, не трябва да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо ни няма стени и по тази причина никой различен, с изключение на вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих метод за преобразяване на всички хора, живеещи на Земята, в плебеи на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невероятно. Но аз ще го сторя единствено с няколко фрази! Ще минат единствено два дни след произнасянето им – и вие ще видите с очите си по какъв начин светът ще почне да се трансформира. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги плебеи носят по един камък. Охраняват ги доста бойци. Колкото повече плебеи, толкоз по-добре за държавата – по този начин сме мислили постоянно. Но колкото повече са робите, толкоз повече се постанова да се притесняваме от протест. Постоянно усилваме защитата. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да правят тежката физическа работа. Въпреки това, те са мързеливи и склонни към протест. Гледайте ги по какъв начин постепенно се мъкнат, а измързеливилата се стража не подгонва с камшиците и не бие дори здравите и мощни плебеи. Охо-о, чуйте ме, обаче: те ще ми припнат доста по-бързо! И то без никаква стража. Надзирателите също ще станат плебеи. Ето по какъв начин може да стане това: дано още през днешния ден глашатаите разнесат декрет от фараона, в който ще бъде казано: „ От на следващия ден сутринта на всички плебеи се дава цялостна независимост. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, облекла, жилище, замък в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора! “
Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях – най-възрастният – сподели:
– Ти си дявол, Кратий! Замисленото от теб ще болести с демонизъм всички земни нации.
– Нека да съм дявол. И дано замисленото от мен хората да го назовават в бъдеше „ народна власт “…
...
На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха изцяло изумени и съвсем всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия, „ благополучен “ живот.
На идната заран жреците и фараонът отново се качиха на площадката на изкуствения рид. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора – довчерашни роби – в конкуренция мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка! Други, които имаха по един, тичаха, вдигайки прахуляк след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си, че са свободни, тъй като са им снели оковите, се напъваха до спукване да получат повече от мечтаните монети, с цел да могат да си уредят благополучен живот…
Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, предостатъчно наблюдавайки ставащото долу. А промените бяха колосални! Част от робите се сплотиха в дребни групи, измайсториха колички, и като ги натоварваха догоре с камъни, облени в пот – почваха да ги бутат.
Те още доста съоръжения ще измайсторят… – на драго сърце си мислеше Кратий. – Ето, към този момент и вътрешни услуги породиха: разносвачи на вода и храна.
Част от робите ядат, без да стопират работа, с цел да не губят време да вървят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите посредством получените монети. Гледай ти – дори лекари изникнаха измежду тях: оказват помощ на потърпевшите напряко в движение – също за монети! И регулировчици на придвижването си избраха… Скоро ще си изберат и началници, съдии… Нека си избират – нали си мислят, че са свободни, а нещата си останаха същите: мъкнат камъни.
Така не престават да тичат несретниците през хилядолетията – прашни, потънали в пот, мъкнейки тежките си камъни… И в този момент потомците на същите плебеи са също плебеи, и не престават безсмисления си бяг…
От: „ Новата цивилизация “, Владимир Мегре, изд. Аливго
Снимка:
